Защо храната ще бъде по-скъпа, ако не променим начина си на мислене
Публикацията Специален доклад за изменението на климата и земята миналата седмица, написана от 107 експерти от 52 държави от Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC - Агенция на ООН от 1988 г.), току-що се хвърлихме добре, за да видим дали ще се събудим и започнем да ставаме сериозни за глобалното производство на храни.
За разлика от повечето други документи за околната среда или изменението на климата, IPCC не се фокусира основно върху потреблението на изкопаеми горива, основният източник на емисии на парникови газове, причинени от човека, а върху управлението от земята.
И докато емисиите на парникови газове са централни за всеки доклад за изменението на климата, този „специален доклад“ разглежда други критични фактори, по-специално способността на планетата да се храни сама.
Защо ще имаме недостиг на храна?
В общи черти докладът описва как изменението на климата вече застрашава доставките на храна и вода за хората: превръщането на обработваемата земя в пустиня (опустиняване); влошаване на почвата; увеличаване на заплахата от засушавания, наводнения и други метеорологични явления.
Комбинация от фактори, които сериозно застрашават културите и в резултат на това хранителните доставки на планетата в момент, когато световното население нараства с неудържим темп (в момента 7,7 милиарда до 9,7 милиарда през 2050 г.).
Но, за да разберем по-добре какво се случва с "сигурността на храните", ще трябва да разгледаме следните графики в световен мащаб…
1.- Имаме нужда от повече храна
Земята става все по-населена (оценката в края на този век може да надхвърли 11 000 милиона души) и следователно е необходима повече храна, което несъмнено е свързано със селскостопанското производство.
В момента 25 до 30% от общата произведена храна се губи или разхищава, според доклада на IPCC.
2.- Увеличаване на емисиите от селското стопанство
В придружаващата графика на доклада се посочва, че 23% от всички парникови газове, изхвърляни от човека, идват от селското, горското стопанство и използването на земята.
Освен това, ако се добавят емисиите, свързани със световното производство на храни, този дял може да достигне до 37%.
Вижте също интересна статия за това защо бетонът е най-разрушителният материал на земята от гледна точка на околната среда.
3.- Каква употреба има земята?
Все повече трябва да използваме повече земя, за да произвеждаме повече храна с проблема, че тя не се използва по устойчив начин, засягайки естествените екосистеми.
4.- Селскостопанско производство
Промяната в земеползването и бързото интензифициране на използването на земята допринесоха за увеличаване на производството на храни, фуражи и влакна.
От 1961 г. общото производство на храни (житни култури) се е увеличило с 240% (до 2022 г.) поради разширяването на площта на земята и увеличените добиви. Производството на влакна (памук) нараства със 162% (до 2013 г.).
За да има по-високо производство, използването на торове е задействано като вода. Около 70% от световното потребление на прясна вода отива за селското стопанство.
Около 70% от световното потребление на прясна вода се използва за селското стопанство
5.- Опустиняване и деградация на земята
Според доклада изменението на климата с интензификацията на земеделието допринася за ускоряване на опустиняването и деградацията на земята в световен мащаб.
Точка 1 от супервъзходящата графика е населението по райони, засегнати от опустиняване, а точка 3, която е в упадък, разширяването на континенталните влажни зони. По-ясно, невъзможно!
Интересно е от тази статия да видите интерактивния картографски инструмент за изследване на изменението на климата.
6.- Всичко е свързано
Земята осигурява основната основа за препитание и благополучие на хората, включително доставка на храна, прясна вода и много други екосистемни услуги, както и биоразнообразие.
Използването на земята от човека пряко засяга повече от 70% (между 69-76%) от земната повърхност без лед в света. Освен това играе важна роля в климатичната система.
Ако видим следните две графики, връзката на симбиоза е налице…
И връзката между климатичните сътресения и увеличенията на цените на храните може да бъде идентифицирана в следната схема …
Според авторите на доклада (тук достъп до част от доклада на IPCC за „сигурността на храните“) става все по-трудно да се произвежда храна в условията на нарастващи суши, горски пожари, горещи вълни, наводнения и топене на вечна замръзване.
Ако към това добавим нарастващите количества въглероден диоксид в атмосферата, които намаляват качеството на произвежданата храна, става ясно, че се насочваме към бъдеще, в което има още по-малко храна за разпределяне, което означава, че наличните храни ще струват повече.
Отправяме се към бъдеще, в което има още по-малко храна за раздаване, а това, което е налично, ще струва повече
„Една особена опасност е, че хранителните кризи могат да се развият на множество континенти наведнъж“, каза Синтия Розенцвайг, главен изследовател в Института за космически изследвания Годард на НАСА и водещ автор на доклада.
И за да потвърдите връзката. Докладът ни оставя различни карти, за да видим взаимовръзките в световен мащаб…
IPCC подчертава, че изменението на климата вече оказва влияние върху „сигурността на храните“, тъй като моделите на валежите се променят и честотата и интензивността на екстремните събития, които увреждат културите, се увеличават.
Прогнозите не са добри за Испания… „Честотата и интензивността на сушите се очаква да се увеличат особено в Средиземноморския регион и Южна Африка“. Да вземат под внимание!
И друго от важните последици, които вече бяха коментирани в този друг доклад, публикуван от Съвета по правата на човека на ООН, ще бъде увеличаването на разликата между развитите и неразвитите страни.
Най-силните икономики ще могат да инвестират в опити за смекчаване на въздействието върху околната среда на своите територии, докато отслабените икономики ще имат сериозни проблеми (Вижте допълнителна статия за това защо борбата с изменението на климата задължава развиващите се страни).
Както и разликата между богати и бедни, която ще стане още по-различна, тъй като много хора ще останат без средства да избягат от най-лошите последици от климатичната криза (Между другото, те наричат това „климатичен апартейд“).
Това ще увеличи потока от имиграция, който вече предефинира политиката в Северна Америка, Европа и други части на света… »Животът на хората ще бъде засегнат от огромен натиск за миграция»
Но… Можем ли да направим нещо, за да започнем да се подобряваме? Да, и самият доклад на IPCC предлага стратегическа таблица с цели с приоритети, които трябва да се прилагат оттук нататък…
Докладът повдига необходимостта от бърз отговор на предизвикателството на изменението на климата… „Отлагането на действие (…) може да доведе до някои необратими последици“. А това от своя страна би генерирало повече парникови газове, които допълнително ще затоплят планетата. Глобалният фокус върху устойчивостта, съчетан с ранни действия, предлага най-добрите възможности за справяне с изменението на климата.
Между другото, по това време вече говорихме за това как диетата влияе на изменението на климата от доклад, издаден от FAO.
Препратки към статии:
- Пълният доклад Специален доклад за изменението на климата и земята (Има няколко PDF документа на английски)
- Статията на ElPa.
- Статия Използване на земята е предмет на последния доклад на IPCC.
- Статия „Климатичният апартейд“ предстои. Само богатите ще оцелеят.
Ако ви е харесала тази статия, споделете я!
